Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг
на солта скрита в дебрите на душата.
Понаглеждам от своя си праг
как попътно разтваря плътта ѝ водата.
Знам, някой ден ще превърне в море
сладката песен, скрита в капчука,
осъзнавайки много добре
колко живота струва тази поука.