13 feb 2017, 10:47

Цена 

  Poesía » Otra
538 4 17
Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг
на солта скрита в дебрите на душата.
Понаглеждам от своя си праг
как попътно разтваря плътта ѝ водата.
Знам, някой ден ще превърне в море
сладката песен, скрита в капчука,
осъзнавайки много добре
колко живота струва тази поука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??