Feb 13, 2017, 10:47 AM

Цена 

  Poetry » Other
534 4 17
Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг
на солта скрита в дебрите на душата.
Понаглеждам от своя си праг
как попътно разтваря плътта ѝ водата.
Знам, някой ден ще превърне в море
сладката песен, скрита в капчука,
осъзнавайки много добре
колко живота струва тази поука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??