27 sept 2009, 23:25

Цената

  Poesía
1.2K 0 3

Отново разпиляно е сърцето

и отново няма капка гняв.

Само пустота е в него -

нито обич, нито смях.

И, наведена, събирам

къс по къс в шепа аз.

И мечти, и истини намирам

ала... нищо хубаво сред тях.

 

***

Ти отдавна си замина.

Тез руини сътвори ги -

ей така, с лекота...

Но не бързай толкоз, мили!

В живота нищо даром не остава.

Първо взимаш, после даваш...

Съдбата ще потърси своята разплата.

Знай, не искам да съм там, когато

трябва да платиш цената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...