Цената
Отново разпиляно е сърцето
и отново няма капка гняв.
Само пустота е в него -
нито обич, нито смях.
И, наведена, събирам
къс по къс в шепа аз.
И мечти, и истини намирам
ала... нищо хубаво сред тях.
***
Ти отдавна си замина.
Тез руини сътвори ги -
ей така, с лекота...
Но не бързай толкоз, мили!
В живота нищо даром не остава.
Първо взимаш, после даваш...
Съдбата ще потърси своята разплата.
Знай, не искам да съм там, когато
трябва да платиш цената.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Александрова Все права защищены
