27.09.2009 г., 23:25 ч.

Цената 

  Поезия
956 0 3

Отново разпиляно е сърцето

и отново няма капка гняв.

Само пустота е в него -

нито обич, нито смях.

И, наведена, събирам

къс по къс в шепа аз.

И мечти, и истини намирам

ала... нищо хубаво сред тях.

 

***

Ти отдавна си замина.

Тез руини сътвори ги -

ей така, с лекота...

Но не бързай толкоз, мили!

В живота нищо даром не остава.

Първо взимаш, после даваш...

Съдбата ще потърси своята разплата.

Знай, не искам да съм там, когато

трябва да платиш цената.

© Катя Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??