Цената
Отново разпиляно е сърцето
и отново няма капка гняв.
Само пустота е в него -
нито обич, нито смях.
И, наведена, събирам
къс по къс в шепа аз.
И мечти, и истини намирам
ала... нищо хубаво сред тях.
***
Ти отдавна си замина.
Тез руини сътвори ги -
ей така, с лекота...
Но не бързай толкоз, мили!
В живота нищо даром не остава.
Първо взимаш, после даваш...
Съдбата ще потърси своята разплата.
Знай, не искам да съм там, когато
трябва да платиш цената.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Александрова Всички права запазени
