Едничка, самотата ни е вярна.
До нас е, щом мигът изневери.
Докосва ни невидимо душата,
приятелски нашепва. Не плачи!
Дори и в тъжен ден недей унива,
че време е урок да усвоиш,
/най-трудният по пътя ти, трънливият,/
в живота си без гняв да устоиш
на болката - кървящо гнойна рана,
на мъката - излакана съдба,
на липсата - прораснала във яма
след клада от изгарящи слова.
Отпий от чашата любовно вино,
във спомените нейде се върни,
отново надникни в... незримото
и пак ще срещнеш влюбени очи.
С тъга, за тях заплаща, самотата,
/че всичко в този свят е със цена/,
но струва си, щом някога в душата
гостувала е тайно любовта.