Kопринени цветя на пода лежат.
Нежна тъмнина ги обгръща.
Те са знак, че има чувства, които не могат вечно да спят
и някой ден с цялата си сила се завръщат.
Копринени цветя на пода лежат.
Кой знае колко мъка и радост те са видели.
Колко път са успели да извървят
и колко сърца са докоснали с листата си от дантели.
Копринени цветя на пода лежат,
но вече светлина ги обгръща.
Млада жена с очи, които вече не тъжат,
най-скъпия си подарък прегръща.
© Иянира Todos los derechos reservados