28 февр. 2007 г., 19:21

ценно

1.1K 0 6

Kопринени цветя на пода лежат.
Нежна тъмнина ги обгръща.
Те са знак, че има чувства, които не могат вечно да спят
и някой ден с цялата си сила се завръщат.

Копринени цветя на пода лежат.
Кой знае колко мъка и радост те са видели.
Колко път са успели да извървят
и колко сърца са докоснали с листата си от дантели.

Копринени цветя на пода лежат,
но вече светлина ги обгръща.
Млада жена с очи, които вече не тъжат,
най-скъпия си подарък прегръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иянира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...