Kопринени цветя на пода лежат.
Нежна тъмнина ги обгръща.
Те са знак, че има чувства, които не могат вечно да спят
и някой ден с цялата си сила се завръщат.
Копринени цветя на пода лежат.
Кой знае колко мъка и радост те са видели.
Колко път са успели да извървят
и колко сърца са докоснали с листата си от дантели.
Копринени цветя на пода лежат,
но вече светлина ги обгръща.
Млада жена с очи, които вече не тъжат,
най-скъпия си подарък прегръща.
© Иянира All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
