28.02.2007 г., 19:21

ценно

1.1K 0 6

Kопринени цветя на пода лежат.
Нежна тъмнина ги обгръща.
Те са знак, че има чувства, които не могат вечно да спят
и някой ден с цялата си сила се завръщат.

Копринени цветя на пода лежат.
Кой знае колко мъка и радост те са видели.
Колко път са успели да извървят
и колко сърца са докоснали с листата си от дантели.

Копринени цветя на пода лежат,
но вече светлина ги обгръща.
Млада жена с очи, които вече не тъжат,
най-скъпия си подарък прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иянира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...