26 nov 2015, 21:57

* * *

  Poesía
676 0 0
Не заспивай преди да те целунат.  Не бягай от това, което те плаши, а изкрещи обичам те на страха и  ще видиш една врата, трябва само  да я отвориш и ще го забележиш, да, с букет в ръка за теб.   Не затваряй тази врата, а я открехни, остави я отворена и за да може да  влезе, остави я отворена и влез, не стой на прага, а иди, при него прегърни  го силно и него целуни нежно по устните  му. А сега го пусни да си тръгне,  колкото и да ти е трудно.   Ела и забрави всичко лошо,  в прегръдките му ти ще си  добре. Ще го обичаш и  целуваш, през нощите, когато си с него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...