5 may 2007, 20:56

* * *

  Poesía
837 0 8
Шумът на банкноти го кара да тръпне...
Звънът на монети му гали слуха...
В банка щом влезе - не стъпва, а хвърка...
Не търси човечност, а търси цена!

С долари мери любов и тревога...
С евро попива сълзи от печал...
А думи човечни да стоплят не могат
умът му монетен, банкнотен олтар.

В църквата влиза, защото копнее
за още спечелени сухи пари.
Молитвите съска, като песен ги пее,
а алчност за злато сърцето гори...

Човече, когато отвориш вратата за сбогом,
тогава разбираш, че всичко е смрад!
Ти няма да вземеш - ни малко, ни много!
Финалът е кратък и няма назад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...