* * *
Шумът на банкноти го кара да тръпне...
Звънът на монети му гали слуха...
В банка щом влезе - не стъпва, а хвърка...
Не търси човечност, а търси цена!
С долари мери любов и тревога...
С евро попива сълзи от печал...
А думи човечни да стоплят не могат
умът му монетен, банкнотен олтар.
В църквата влиза, защото копнее
за още спечелени сухи пари.
Молитвите съска, като песен ги пее,
а алчност за злато сърцето гори...
Човече, когато отвориш вратата за сбогом,
тогава разбираш, че всичко е смрад!
Ти няма да вземеш - ни малко, ни много!
Финалът е кратък и няма назад...
Звънът на монети му гали слуха...
В банка щом влезе - не стъпва, а хвърка...
Не търси човечност, а търси цена!
С долари мери любов и тревога...
С евро попива сълзи от печал...
А думи човечни да стоплят не могат
умът му монетен, банкнотен олтар.
В църквата влиза, защото копнее
за още спечелени сухи пари.
Молитвите съска, като песен ги пее,
а алчност за злато сърцето гори...
Човече, когато отвориш вратата за сбогом,
тогава разбираш, че всичко е смрад!
Ти няма да вземеш - ни малко, ни много!
Финалът е кратък и няма назад...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
