17 may 2014, 0:06

Чадърът с пеперудите

  Poesía
911 0 5

Дъждът през май напомня на намигване

през рамото на пламваща любов,

целуват се море с дъга, подсвиркват си,

и май съм аз, а май е хоризонт.

Прелива синева над керемидите,

крайморската алея оживя, 

от танца на дъжда, и от намигване,

през май денят пристава на нощта.

Захвърлям си чадъра с пеперудите

и хуквам да ги гоня под дъжда,

изпуснали ги, спирам босонога,

и стихоплетствам, капките броя.

Дъждът през май напомня на намигване,

а петък е начало на безкрай,

флиртувам с пролетта нетърпеливо

да срещна лятото в началото на май.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...