17.05.2014 г., 0:06

Чадърът с пеперудите

905 0 5

Дъждът през май напомня на намигване

през рамото на пламваща любов,

целуват се море с дъга, подсвиркват си,

и май съм аз, а май е хоризонт.

Прелива синева над керемидите,

крайморската алея оживя, 

от танца на дъжда, и от намигване,

през май денят пристава на нощта.

Захвърлям си чадъра с пеперудите

и хуквам да ги гоня под дъжда,

изпуснали ги, спирам босонога,

и стихоплетствам, капките броя.

Дъждът през май напомня на намигване,

а петък е начало на безкрай,

флиртувам с пролетта нетърпеливо

да срещна лятото в началото на май.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...