21 ene 2015, 20:43

Чайна церемония 

  Poesía » Otra
899 0 19

 

                                   Обръщам се на изток, бавно сядам...

                                   Подреждам чувствата си в кръг.

                                   Перо от жерав дълго пада,

                                   но е излишно тук.

 

                                   Лицето ми е суха, бяла глина,

                                   а устните са кървав мак...

                                   Виж! Сянката на жерава премина

                                   и вече не е мрак.

 

                                   От чаени листенца нямам нужда.

                                   отпивам болка, вместо чая.

                                   И все едно дали е моя, или чужда...

                                   Ще разбера накрая.

 

                                   Обхващам чашката по правилата...

                                   Научила съм се да ми горчи!

                                   Горчи, но не умирам! Във полята

                                   прогонен залезът мълчи.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах
  • Мноого натурално. Навярно защото скоро четох една книга... това е една малка есенция от нея. Точно, Рада!... възхита...
  • Прекрасно и мелодично!
  • Интересна импресия! Изящна и толкова мелодична!
  • Красиво си подредила в кръг чувствата, сега остава да си поговориш с тях Болката е само едно, макар и с много аспекти, но останалите... май не знаем кога и с какво могат да ни изненадат.
  • В духа и символиката на източните церемонии. Чудесен кадър, усетих аромати, болка и горчиво...
    Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • Много хубав!
    С другото Раче за редовете
  • Много хубав стих! Усетих емоцията в него!
  • Поздравления!
    Много добро попадение са тия къси редове.
  • Хубаво пишеш, Рада!!!
  • Оковите на брака като церемония? Сигурно, щом горчи, но не умираш. Страхотно!
  • Много често се случва да отпиваме болката вместо чая и често бъркаме
    кое от двете е за предпочитане. Може по-добре е да отпием болката до края,за да осмислим смисъла на това, което ни кара да го правим.
    Мъдро и истинско. Поздрави и хубав ден!
  • Много стойностно стихо,Рада!Харесах и го оценявам!
    Поздравление и хубав ден!!
  • Много дълбоко си навлязла в душата си,разнищила си пластовете в прекрасна образност и в сянката на жерава,твоите чувства- си открила, че колкото и горчиво да е в живота,волята те кара да му се радваш и го претворяваш в прекрасни стихове!Поздравявам те!
  • Едно изразително и медитативно безмълвие, наблюдаващо отминаването и прогонването на нещата, с философска съсредоточеност и непротестираща обреченост. Това съзрях тук, пресъздадено с майсторска образност.
    В това е силата ти, Рада. Тук си постигнала ефекта й.

    Поздравление!

    П.С. Особено много ми хареса ОКОТО на текста ти:

    "Обръщам се на изток, бавно сядам...
    Подреждам чувствата си в кръг.
    Лицето ми е суха...глина
    а устните са кървав мак...
    От чаени листенца нямам нужда...
    Научила съм се да ми горчи!
    Горчи, но не умирам! Във полята
    прогонен залезът мълчи."
  • Болката... Понякога тя е единственото нещо, което ни напомня, че сме живи. Има ли правила за консумирането й? - Да, несъмнено, но само общувалите дълго с нея, могат да избират церемониалните детайли за личната или чужда болка. Останалите се молят за захарче.
  • Възприемам го като тих бунт срещу всички сковаващи ни в маска условности и "церемонии"в живота...
    Дълбок и горчив стих-пиеса!
    Много е хубав, Рада!
  • Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??