radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
21 ene 2015, 20:43

Чайна церемония

  Poesía » Otra
1.1K 0 19

 

                                   Обръщам се на изток, бавно сядам...

                                   Подреждам чувствата си в кръг.

                                   Перо от жерав дълго пада,

                                   но е излишно тук.

 

                                   Лицето ми е суха, бяла глина,

                                   а устните са кървав мак...

                                   Виж! Сянката на жерава премина

                                   и вече не е мрак.

 

                                   От чаени листенца нямам нужда.

                                   отпивам болка, вместо чая.

                                   И все едно дали е моя, или чужда...

                                   Ще разбера накрая.

 

                                   Обхващам чашката по правилата...

                                   Научила съм се да ми горчи!

                                   Горчи, но не умирам! Във полята

                                   прогонен залезът мълчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    Харесах
  • teis
    teis
    Мноого натурално. Навярно защото скоро четох една книга... това е една малка есенция от нея. Точно, Рада!... възхита...
  • Aphrodite (Роси)
    Aphrodite (Роси)
    Прекрасно и мелодично!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Интересна импресия! Изящна и толкова мелодична!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Красиво си подредила в кръг чувствата, сега остава да си поговориш с тях Болката е само едно, макар и с много аспекти, но останалите... май не знаем кога и с какво могат да ни изненадат.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0