radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
21 ene 2015, 20:43

Чайна церемония

  Poesía » Otra
1.1K 0 19

 

                                   Обръщам се на изток, бавно сядам...

                                   Подреждам чувствата си в кръг.

                                   Перо от жерав дълго пада,

                                   но е излишно тук.

 

                                   Лицето ми е суха, бяла глина,

                                   а устните са кървав мак...

                                   Виж! Сянката на жерава премина

                                   и вече не е мрак.

 

                                   От чаени листенца нямам нужда.

                                   отпивам болка, вместо чая.

                                   И все едно дали е моя, или чужда...

                                   Ще разбера накрая.

 

                                   Обхващам чашката по правилата...

                                   Научила съм се да ми горчи!

                                   Горчи, но не умирам! Във полята

                                   прогонен залезът мълчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    Харесах
  • teis
    teis
    Мноого натурално. Навярно защото скоро четох една книга... това е една малка есенция от нея. Точно, Рада!... възхита...
  • Aphrodite (Роси)
    Aphrodite (Роси)
    Прекрасно и мелодично!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Интересна импресия! Изящна и толкова мелодична!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Красиво си подредила в кръг чувствата, сега остава да си поговориш с тях Болката е само едно, макар и с много аспекти, но останалите... май не знаем кога и с какво могат да ни изненадат.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0