Jan 21, 2015, 8:43 PM

Чайна церемония

  Poetry » Other
1.1K 0 19

 

                                   Обръщам се на изток, бавно сядам...

                                   Подреждам чувствата си в кръг.

                                   Перо от жерав дълго пада,

                                   но е излишно тук.

 

                                   Лицето ми е суха, бяла глина,

                                   а устните са кървав мак...

                                   Виж! Сянката на жерава премина

                                   и вече не е мрак.

 

                                   От чаени листенца нямам нужда.

                                   отпивам болка, вместо чая.

                                   И все едно дали е моя, или чужда...

                                   Ще разбера накрая.

 

                                   Обхващам чашката по правилата...

                                   Научила съм се да ми горчи!

                                   Горчи, но не умирам! Във полята

                                   прогонен залезът мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах
  • Мноого натурално. Навярно защото скоро четох една книга... това е една малка есенция от нея. Точно, Рада!... възхита...
  • Прекрасно и мелодично!
  • Интересна импресия! Изящна и толкова мелодична!
  • Красиво си подредила в кръг чувствата, сега остава да си поговориш с тях Болката е само едно, макар и с много аспекти, но останалите... май не знаем кога и с какво могат да ни изненадат.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...