Обръщам се на изток, бавно сядам...
Подреждам чувствата си в кръг.
Перо от жерав дълго пада,
но е излишно тук.
Лицето ми е суха, бяла глина,
а устните са кървав мак...
Виж! Сянката на жерава премина
и вече не е мрак.
От чаени листенца нямам нужда.
отпивам болка, вместо чая.
И все едно дали е моя, или чужда...
Ще разбера накрая.
Обхващам чашката по правилата...
Научила съм се да ми горчи!
Горчи, но не умирам! Във полята
прогонен залезът мълчи.
© Рада Димова All rights reserved.
възхита...
Болката е само едно, макар и с много аспекти, но останалите... май не знаем кога и с какво могат да ни изненадат.Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
