21 янв. 2015 г., 20:43
Обръщам се на изток, бавно сядам...
Подреждам чувствата си в кръг.
Перо от жерав дълго пада,
но е излишно тук.
Лицето ми е суха, бяла глина,
а устните са кървав мак...
Виж! Сянката на жерава премина
и вече не е мрак.
От чаени листенца нямам нужда.
отпивам болка, вместо чая.
И все едно дали е моя, или чужда...
Ще разбера накрая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация