Чайна церемония
Обръщам се на изток, бавно сядам...
Подреждам чувствата си в кръг.
Перо от жерав дълго пада,
но е излишно тук.
Лицето ми е суха, бяла глина,
а устните са кървав мак...
Виж! Сянката на жерава премина
и вече не е мрак.
От чаени листенца нямам нужда.
отпивам болка, вместо чая.
И все едно дали е моя, или чужда...
Ще разбера накрая.
Обхващам чашката по правилата...
Научила съм се да ми горчи!
Горчи, но не умирам! Във полята
прогонен залезът мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
възхита...
