ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
31 oct 2012, 12:56  

Чак до смърт 

  Poesía » Otra
1185 0 10

От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях 
и как дъждът внезапно се превърна 
във сняг, от който ме е страх,

защото ми напомня, че съм смъртен,
че от мига, когато съм роден,
преплетена с рождената ми същност,
смъртта е неделима част от мен.

Но аз все още мога да обичам,
а в клетките – химичният процес 
размесва неприличните ми чувства
в съвсем взривоопасна смес -

в експлозия, от мрака полудяла,
превърнала небесния ми път
в любов, където те обичам цяла,
като за първи път и чак до смърт...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??