31.10.2012 г., 12:56 ч.  

Чак до смърт 

  Поезия » Друга
1264 0 10
От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен,
че от мига, когато съм роден,
преплетена с рождената ми същност,
смъртта е неделима част от мен.
Но аз все още мога да обичам,
а в клетките – химичният процес
размесва неприличните ми чувства
в съвсем взривоопасна смес - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??