Чак до смърт
От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен,
че от мига, когато съм роден,
преплетена с рождената ми същност,
смъртта е неделима част от мен.
Но аз все още мога да обичам,
а в клетките – химичният процес
размесва неприличните ми чувства
в съвсем взривоопасна смес -
в експлозия, от мрака полудяла,
превърнала небесния ми път
в любов, където те обичам цяла,
като за първи път и чак до смърт...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
