ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Oct 31, 2012, 12:56 PM  

Чак до смърт 

  Poetry » Other
1187 0 10

От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях 
и как дъждът внезапно се превърна 
във сняг, от който ме е страх,

защото ми напомня, че съм смъртен,
че от мига, когато съм роден,
преплетена с рождената ми същност,
смъртта е неделима част от мен.

Но аз все още мога да обичам,
а в клетките – химичният процес 
размесва неприличните ми чувства
в съвсем взривоопасна смес -

в експлозия, от мрака полудяла,
превърнала небесния ми път
в любов, където те обичам цяла,
като за първи път и чак до смърт...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??