16 feb 2024, 9:32

Чакалня

  Poesía
383 3 2

ЧАКАЛНЯ

 

... кафето все така горчи и всички влакове са кални,

какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –

дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,

и просякът е еднокрак след отминаващите бедни,

по целия ли свят вонят? – химическите тоалетни,

из чий ли мозък в тоя Ад сигнална лампичка ще светне? –

 

две кучета, джебчийки три, и пет раздрънкани таксита,

протегнал чашка за пари, клошарят свири компарсита,

не спря на седми коловоз – нанейде отлетя експресът,

не вярвам Бог Иисус Христос да слезе – и да му хареса,

червен, семафорът стърчи! – и глухите край мене чуха –

България все тъй мълчи – разкапан влак в Девета глуха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...