16 feb 2024, 9:32

Чакалня

  Poesía
380 3 2

ЧАКАЛНЯ

 

... кафето все така горчи и всички влакове са кални,

какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –

дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,

и просякът е еднокрак след отминаващите бедни,

по целия ли свят вонят? – химическите тоалетни,

из чий ли мозък в тоя Ад сигнална лампичка ще светне? –

 

две кучета, джебчийки три, и пет раздрънкани таксита,

протегнал чашка за пари, клошарят свири компарсита,

не спря на седми коловоз – нанейде отлетя експресът,

не вярвам Бог Иисус Христос да слезе – и да му хареса,

червен, семафорът стърчи! – и глухите край мене чуха –

България все тъй мълчи – разкапан влак в Девета глуха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...