Чакалня
ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни,
по целия ли свят вонят? – химическите тоалетни,
из чий ли мозък в тоя Ад сигнална лампичка ще светне? –
две кучета, джебчийки три, и пет раздрънкани таксита,
протегнал чашка за пари, клошарят свири компарсита,
не спря на седми коловоз – нанейде отлетя експресът,
не вярвам Бог Иисус Христос да слезе – и да му хареса,
червен, семафорът стърчи! – и глухите край мене чуха –
България все тъй мълчи – разкапан влак в Девета глуха.
© Валери Станков All rights reserved.
