7 nov 2005, 21:05

ЧАКАМ

  Poesía
1.1K 0 0

ЧАКАМ

Събирам напиращи думички

и ги складирам в студено сърце.

Криволича из тъмните улички

и не намирам топли ръце.

Събуждам заспали надежди

и паля звезди във празно небе.

Крия се в царски одежди

и търсиш ме ти в студено лице.

Търся изрази точни

и потъвам във думи, в очи.

Намирам гари порочни

за никъде друми и чувствам, боли!

Не искам нищичко, нищо...

за никъде ходя назад...

Не искам душата да търся

в безкрайните тиня и хлад.

Не забравям никого, нищо,

дори самотата във тъмния град.

Аз не търся вече...
...умрели души...!

 ...слушам тишината в мен

и чакам истината лед да руши,

и чакам още пак да стане ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...