ЧАКАМ

ЧАКАМ

Събирам напиращи думички

и ги складирам в студено сърце.

Криволича из тъмните улички

и не намирам топли ръце.

Събуждам заспали надежди

и паля звезди във празно небе.

Крия се в царски одежди

и търсиш ме ти в студено лице.

Търся изрази точни

и потъвам във думи, в очи.

Намирам гари порочни

за никъде друми и чувствам, боли!

Не искам нищичко, нищо...

за никъде ходя назад...

Не искам душата да търся

в безкрайните тиня и хлад.

Не забравям никого, нищо,

дори самотата във тъмния град.

Аз не търся вече...
...умрели души...!

 ...слушам тишината в мен

и чакам истината лед да руши,

и чакам още пак да стане ден...