5 jul 2009, 17:41

Чакам

  Poesía » Otra
945 0 0

И чакам нещо да се промени,
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.

Наивен ли си, ако я има
надеждата, която никога не умира,
да се надяваш, макар да осъзнаваш,
че и своите грешки пред другите не признаваш?

В нас толкова грешки и лъжи прозират,
ала хората без срам един друг се презират,
но винаги оправдание за тях намират,
криейки се зад причини, които самите те не разбират.

Но аз продължавам пак наивно да си чакам,
премръзнала и препатила от лъжи,
като самотно сираче, някой да го осинови,
така и аз света някак си да се промени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...