И чакам нещо да се промени,
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.

Наивен ли си, ако я има
надеждата, която никога не умира,
да се надяваш, макар да осъзнаваш,
че и своите грешки пред другите не признаваш?

В нас толкова грешки и лъжи прозират,
ала хората без срам един друг се презират,
но винаги оправдание за тях намират,
криейки се зад причини, които самите те не разбират.

Но аз продължавам пак наивно да си чакам,
премръзнала и препатила от лъжи,
като самотно сираче, някой да го осинови,
така и аз света някак си да се промени.