Jul 5, 2009, 5:41 PM

Чакам

  Poetry » Other
949 0 0

И чакам нещо да се промени,
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.

Наивен ли си, ако я има
надеждата, която никога не умира,
да се надяваш, макар да осъзнаваш,
че и своите грешки пред другите не признаваш?

В нас толкова грешки и лъжи прозират,
ала хората без срам един друг се презират,
но винаги оправдание за тях намират,
криейки се зад причини, които самите те не разбират.

Но аз продължавам пак наивно да си чакам,
премръзнала и препатила от лъжи,
като самотно сираче, някой да го осинови,
така и аз света някак си да се промени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...