22 dic 2005, 18:09

"Чакам"

  Poesía
930 0 0
Пак те чакам в час уречен и ще дойдеш ли-не знам.
Но аз те чакам и си мисля вече-че май ме разигра.
Минава времето бавно,минутите се нижат в часове,
а аз чакам,ли чакам да дойдеш при мен.
Струва ми се че изгарям с всичката болка в мен,
не съм болна,а страдам,но зная какъв е моя лек.
Ти не идваш,а аз чакам,въртя се в леглото сама.
Задушно е,а самотата ме убива час по час.
Чакам изпълнена с надежда,вярвам че ще дойдеш ти.
Не мога да си представя,че ще ме лъжеш и мамиш точно ти.
И чакам...защото искам да живея.
И чакам...за да се спася.
И чакам...не,друг никога не бих чакала...
Но чакам...защото ти си това!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...