11 oct 2007, 10:24

Чакам

  Poesía
1.4K 0 2
Чакам те да дойдеш
стаена, притихнала чакам.
Греша ли, не знам,
че вярвам в Теб.

Една врата да се отвори,
една ръка да се протегне,
една дума да чуя,
това е, което чакам.

Всяка минута тежи,
от всяка секунда боли,
без Теб е жестока
всяка мисъл дори.

Искам те до мен,
впий в мен устните си от сатен,
както никога преди
ще чакам, но ми се крещи.

Ела да ме целунеш,
да изгоря от устните ти,
ела да ме прегърнеш,
да умра в ръцете ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тъжна Луна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно ми хареса, силата на чувствата прозира тук! във всяка дума Бъди щастлива, прегръдки
  • Последния стих малко ме озадачи.Замислих се дали правилно съм разбрала стихотворението ти и кого всъщност викаш.А ти така нежно го молиш,че не вярвам да откаже.Пази се!!!Поздрав и прегръдка!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....