Чакам
стаена, притихнала чакам.
Греша ли, не знам,
че вярвам в Теб.
Една врата да се отвори,
една ръка да се протегне,
една дума да чуя,
това е, което чакам.
Всяка минута тежи,
от всяка секунда боли,
без Теб е жестока
всяка мисъл дори.
Искам те до мен,
впий в мен устните си от сатен,
както никога преди
ще чакам, но ми се крещи.
Ела да ме целунеш,
да изгоря от устните ти,
ела да ме прегърнеш,
да умра в ръцете ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тъжна Луна Всички права запазени
Бъди щастлива, прегръдки