11 окт. 2007 г., 10:24

Чакам

1.4K 0 2
Чакам те да дойдеш
стаена, притихнала чакам.
Греша ли, не знам,
че вярвам в Теб.

Една врата да се отвори,
една ръка да се протегне,
една дума да чуя,
това е, което чакам.

Всяка минута тежи,
от всяка секунда боли,
без Теб е жестока
всяка мисъл дори.

Искам те до мен,
впий в мен устните си от сатен,
както никога преди
ще чакам, но ми се крещи.

Ела да ме целунеш,
да изгоря от устните ти,
ела да ме прегърнеш,
да умра в ръцете ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тъжна Луна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно ми хареса, силата на чувствата прозира тук! във всяка дума Бъди щастлива, прегръдки
  • Последния стих малко ме озадачи.Замислих се дали правилно съм разбрала стихотворението ти и кого всъщност викаш.А ти така нежно го молиш,че не вярвам да откаже.Пази се!!!Поздрав и прегръдка!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...