Очаквах те да дойдеш с нетърпение.
Трепереха и двете ми ръце.
Подреждах всичко със вълнение и гримирах измореното лице...
Часовникът е спрял навярно... Не може толкоз бавно да върви!
Позвъня ми телефонът - ШЕФА!!! Господи, дано затвори! Всичко ще се развали...
И ето! Чух звънеца! Не тичах - вярвай ми -ЛЕТЯХ!
Пред теб стои едно момиче, облечено в любов и малко страх...
Какви цветя! О, Боже! И ти си искал да ме изумиш!
Навярно и при теб това вълнение ти е попречило да спиш...
Седнахме... А аз не чувах... Нима това са твоите очи?
Объркани, и празни, и студени...
Умувах с теб - и нищо не реших... ...