Чакам някой...
Очаквах те да дойдеш с нетърпение.
Трепереха и двете ми ръце.
Подреждах всичко със вълнение и гримирах измореното лице...
Часовникът е спрял навярно... Не може толкоз бавно да върви!
Позвъня ми телефонът - ШЕФА!!! Господи, дано затвори! Всичко ще се развали...
И ето! Чух звънеца! Не тичах - вярвай ми -ЛЕТЯХ!
Пред теб стои едно момиче, облечено в любов и малко страх...
Какви цветя! О, Боже! И ти си искал да ме изумиш!
Навярно и при теб това вълнение ти е попречило да спиш...
Седнахме... А аз не чувах... Нима това са твоите очи?
Объркани, и празни, и студени...
Умувах с теб - и нищо не реших...
Не съм те чула да ми казваш „Сбогом"! Защо тогава тръгваш изведнъж?!?
ЗА БОГА! НЯКОЙ ДА МИ КАЖЕ - КОЙ Е ТОЗИ В ТЯЛОТО НА МОЯ МЪЖ!
Недей затваряй! Чакам някой... Всеки ден подреждам масата така...
Сигурна съм - точно днес ще дойде! Точно днес ще се завърне у дома...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
Изпълнен с много нежност, тъга и още нещо 
