Когато луната свали своя воал

и заблести с цялата си прелест,

когато очите ти, също като звездите,

оглеждащи се в дълбините на морето,

срещнат моя поглед,

когато слънцето погали лицето ти

и ти предаде моите целувки,

тогава чуй моите думи - обичам те!

Обичам те като морския бриз, галещ кожата ми.

Обичам те така, както художникът обича своята четка,

както цигуларят - своята цигулка,

както поетът - своето перо.

Нека се слеем като тоновете на велика симфония!

Но ти не виждаш ли, какво?

Сляп ли си, глухо ли е твоето сърце,

не чуваш ли зова на моето?

Знам, че ме обичаш така,

както луната обича слънцето,

както вятърът - вълните

и както розата - своите бодли!

Е, казах ти - ОБИЧАМ ТЕ,

няма да повтарям, а сега си ти!