Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят,
чакаме да ни простят...
Чакаме да се усетят че може би грешат.
Чакаме и чакаме! Какво ли?
Не знам, но чакаме.
Чакаме дори времето да се оправи.
Чакаме си кротко в ъгълът дори.
И неусетно в чакане живота ще ни промени. ...