Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят,
чакаме да ни простят...
Чакаме да се усетят че може би грешат.
Чакаме и чакаме! Какво ли?
Не знам, но чакаме.
Чакаме дори времето да се оправи.
Чакаме си кротко в ъгълът дори.
И неусетно в чакане живота ще ни промени.
Чакаме!? Дори хей така стиха ни странен
днес да разберат. А трябва ли не зная!
Да чакам ли? Какво...!?
Май най добре е да покажа
че не ми се чака, а и няма за какво.
Стиха си в Откровения ще ви покажа.
И вие сами решете... Ще чакате ли?
Или прочетете.
© Ангел Всички права запазени