26.10.2017 г., 2:03

Чакаме и чакаме

548 1 12

Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?

Може би писмо! Но всъщност 

вече не контактуваме с това четмо.

И тогава почва се едно...

Чакаме да ни потърсят,

чакаме да ни простят...

Чакаме да се усетят че може би грешат.

Чакаме и чакаме! Какво ли?

Не знам, но чакаме.

Чакаме дори времето да се оправи.

Чакаме си кротко в ъгълът дори.

И неусетно в чакане живота ще ни промени.

Чакаме!? Дори хей така стиха ни странен 

днес да разберат. А трябва ли не зная!

Да чакам ли? Какво...!?

Май най добре е да покажа 

че не ми се чака, а и няма за какво.

Стиха си в Откровения ще ви покажа.

И вие сами решете... Ще чакате ли?

Или прочетете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се Весе че имам приятели като вас!До нови мила!Хубава и усмихната вечер!
  • Абе и аз не знам какво, ама все нещо си чакаме.... Но твоят случай, Ачо, е ясен - четем те и то с голяма наслада. Поздрави, приятелю!
  • Така е но ние "Българите"все чакаме някой друг да ни сърба попарата!!!Ама нейсе!Жалко е но вярно!Благодаря Нина че сподели!До нови!
  • Нищо не бива да чакаме, а да живее за днес, за мига...че за утре нищо не се знае!
  • Много ,много благодаря Васе!!!Радвам се че ви имам!Хубава вечер и до нови!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...