fantagero (Мария)
25 207
11 ago 2006, 13:39

Чакаме тук да се върнеш 

  Poesía
1044 0 21

От нуждата принуден, ти замина,

остави бащин дом, жена, деца

и търсиш пак късмет  в чужбина,

но тук остана твоята душа! 

           Обаждаш се по телефона всеки ден,

       че с мислите си пак си у дома,
       показваш дух - о, да, не си сломен

шептиш:”Обичам те, не си сама!”

 

       Но липсваш ни много,ела си!
       С надежда посрещаме новия ден
       и молим се здрав да се върнеш,
       с любов всички нас да прегърнеш!
 

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Веси!Много щастие и за теб!
  • Чудесно е, браво!
    И ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!
    Живи и здрави всички в къщи!
    За много години- здрави, честити!!!
    С усмивки
    Веси
  • Благодаря,Петинка,нека твоите пожелани бъдат и за теб!
    Черпя днес всички!
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,Фантагеро!
    Щастие,здраве,късмет и любов-това са част от моите пожелания!
    И...нови творчески успехи!!!
    Прегръдка,мила!
  • Здравейте всички!Благодаря за коментарите,ще споделя с вас,че за моя най-голяма радост(и не само моя),гурбетчията се завърна!
    Сега май трябва нещо за "Добре дошъл!"
  • Мария, поздрави за стиха!!!
    Като човек изпитал всички несгоди на гурбетчийството, много ми хареса!!!
  • Много силен и хубав стих!Поздрав
  • Колко много семейства,уви
    съпреживяват тази съдба.
    От нужда раздяла,как боли
    безсилие ужасно носи това.

    Прекрасен стих и сюжет,по наболяла тема.
    Дано се съберат по-скоро всички разделени.

    Поздрав и усмивка
  • Роси и Валери!Благодаря ви за поетичните коментари,които направихте от различни позиции.Страхотни сте!Това обсъждане ми помогна да навляза по-дълбоко в темата,която нося в сърцето си!
    Благодаря на всички за коментарите!
  • Лъки, ти ме провокираш да дам по-широк план на картината чрез следния текст:


    Унижението да се продаваш - аргатуване,
    е съдба на българското съществуване,
    а пък то отново лази
    и святостта единствено ни пази.
    В този шеметен, позорен кръговрат
    много българи без време мрат,
    а пък живите разбират, че бедата
    ще чертае и в бъдеще съдбата,
    но полека-лека ще съзряват
    в нуждата да се обединяват
    около изпитани чрез действията водачи,
    а не около, оплюващи властта зяпачи.
    Който към народа се обърне,
    днешната му болка да прегърне
    и постигне с него солидарност,
    ще разчита на признание, благодарност,
    но ще трябва от поетите - мнозина
    да покажат що е дисциплина
    и създавайки съвместно обществото,
    да постигат на човека естеството.
  • Мария!Първоначалният вариант ме провокира да вляза в ролята на тревожния съпруг и баща.

    Заминах далече от родния дом,
    от тебе любима,от свидни деца,
    понесъл в гърдите най-тежкия стон,
    най-тъжната песен запял съм сега.

    Звъня, за да чуя гласа ти любим,
    и твърдост показвам - оттде ли я вземам.
    Дечицата волни с дух несломим
    питат ме:Тате,кога ще те видим?


    Понася ме тежкият делничен ден
    в битка жестока с тревогата моя,
    в очакване твоите стъпки до мен
    и тези на свидните мои- да чуя.
  • Темата е актуална. Отразена е по вълнуващ начин на екзистенциално ниво, което има силно въздействие върху читателите. Текстът като коментар има предимства, особено с картината, паказана на финала.
    Поздрав!
  • И двата варианта са хубави.
    Силен стих. Поздравления.
  • Чакаме тук да се върнеш

    От нуждата принуден, ти замина,
    остави бащин дом, жена, деца
    и търсиш пак късмет в чужбина,
    но остави тука твоята душа.

    Обаждаш се по телефона всеки ден,
    че с мислите си пак си у дома,
    показваш дух - о, да, не си сломен
    шептиш:”Обичам те, не си сама!”

    Липсваш в деня ни - на всички,
    чакаме тук да се върнеш:
    и рожбите, истински птички
    и нас с любов да прегърнеш!

    Заповядай,Роси!Молбата ти е изпълнена
  • Здравей Мария!
    Харесах текста ти за борбата на съвременното семейство,но бих искала да го покажеш тук в първоначалният му вариант,за който става въпрос в коментарите!
  • Обичаме дори сред мъка
    и бродим времето човешко,
    разбирайки, че в разлъка
    е нещо непосилно тежко.
  • Здравей,Валя!И аз така го бях написала в началото и сега се питам защо го поправих...и за птичките си права
    Така май е по-добре!
  • И на мен ми харесва, но там за птичките само не ми допадна, а на първия куплет вместо "но остави тука твоята душа" няма ли да е по-звучно "но тук остана твоята душа"... само предложение е и не си длъжна да преправяш нищо
  • Благодаря,Поли!Права си,Мая,трябва да помисля малко.....
  • Хубаво е Мери! Поздрав и слънчев и усмихнат ден
  • хубав е стиха ти, само последния куплет има нужда от малко работа
Propuestas
: ??:??