15 oct 2013, 22:46

Чакана пролет

  Poesía
609 0 0

Дъждът вали и всичко си е същото,

душата ми притихнала мълчи,

умът брои ми капките във нищото,

сърцето приказка шепти.

 

Прекрасното ни слънце си почива,

набира сили да изгрее с пролетта,

защото зимата не иска да го милва

изплашена от неговата топлина.

 

На пролет то ще засияе,

ще се разлистят и дървета и цветя,

а Любовта от въздуха ще се омае

и ще разпръсне дивна свобода.

 

Сърцата ни ще се изпълнят с доброта,

душите ни кристални ще ликуват,

светът ще се усмихне с топлота

и всички свободата ще празнуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...