Дъждът вали и всичко си е същото,

душата ми притихнала мълчи,

умът брои ми капките във нищото,

сърцето приказка шепти.

Прекрасното ни слънце си почива,

набира сили да изгрее с пролетта,

защото зимата не иска да го милва

изплашена от неговата топлина.

На пролет то ще засияе,

ще се разлистят и дървета и цветя,

а Любовта от въздуха ще се омае

и ще разпръсне дивна свобода.

Сърцата ни ще се изпълнят с доброта,

душите ни кристални ще ликуват,

светът ще се усмихне с топлота

и всички свободата ще празнуват.