15.10.2013 г., 22:46

Чакана пролет

606 0 0

Дъждът вали и всичко си е същото,

душата ми притихнала мълчи,

умът брои ми капките във нищото,

сърцето приказка шепти.

 

Прекрасното ни слънце си почива,

набира сили да изгрее с пролетта,

защото зимата не иска да го милва

изплашена от неговата топлина.

 

На пролет то ще засияе,

ще се разлистят и дървета и цветя,

а Любовта от въздуха ще се омае

и ще разпръсне дивна свобода.

 

Сърцата ни ще се изпълнят с доброта,

душите ни кристални ще ликуват,

светът ще се усмихне с топлота

и всички свободата ще празнуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...