23 nov 2011, 16:59

Чакащи актьори

  Poesía » Otra
824 0 10

Звездите красиво греят тази нощ.

Клони на дървета са се  протегнали,

сякаш като ръце за помощ.

Като статисти на сцена притихнали.

 

Стоят застинали чакащи актьори.

През стъклото гледам тез природни декори.

А какво ли ще е, като заиграят и хора!?

Може би ще нарушат тишината и простора!

 

Обичам красотата и вълшебството на нощта!

А звездите чудни са светулки в моята душа!

Не може никой да нарисува или опише това!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...