Звездите красиво греят тази нощ.
Клони на дървета са се протегнали,
сякаш като ръце за помощ.
Като статисти на сцена притихнали.
Стоят застинали чакащи актьори.
През стъклото гледам тез природни декори.
А какво ли ще е, като заиграят и хора!?
Може би ще нарушат тишината и простора!
Обичам красотата и вълшебството на нощта!
А звездите чудни са светулки в моята душа!
Не може никой да нарисува или опише това!
© Мина Конарова All rights reserved.