Звездите красиво греят тази нощ.
Клони на дървета са се протегнали,
сякаш като ръце за помощ.
Като статисти на сцена притихнали.
Стоят застинали чакащи актьори.
През стъклото гледам тез природни декори.
А какво ли ще е, като заиграят и хора!?
Може би ще нарушат тишината и простора!
Обичам красотата и вълшебството на нощта!
А звездите чудни са светулки в моята душа!
Не може никой да нарисува или опише това!
© Мина Конарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
