fam (Нели)
63 60
18 ene 2008, 11:06

Час пик 

  Poesía
689 0 4
Очите - пак зареяни в тълпата

сред чанти, ръкавици и лица,

отегчени от похода на суетата

търсят свежа, съвършена простота.

 

Ръцете ми са сграбчили главата.

Вятърът вилнее в моите коси.

Подпрях със колене Земята.

 Ако можеше да спре да се върти.

 

И точно тук, в този миг безкраен.

На помощ дойде ми твоят лик.

И като вълшебник, с фокус таен,

донесе мир в дневния час пик.

 

Сърцето ми тупти в странен ритъм.

Като мелодия името ти се прелива в мен.

И  макар насред улицата... искам да опитам

да изтанцувам повтарящия се рефрен.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • пишеш страхотно, Нели! пожелавам ти до теб винаги да има някой, който да "донася мир в дневния ти час пик!" прегръщам те!
  • Танцувай, Нели!
    Поздрави за чудесния стих.
  • Поздрави, Нели.Хареса ми!!Последния куплет е страхотен!!!Браво!!!
  • Ех, че хубаво...!
    с обич, Нели.
Propuestas
: ??:??