Час пик
Очите - пак зареяни в тълпата
сред чанти, ръкавици и лица,
отегчени от похода на суетата
търсят свежа, съвършена простота.
Ръцете ми са сграбчили главата.
Вятърът вилнее в моите коси.
Подпрях със колене Земята.
Ако можеше да спре да се върти.
И точно тук, в този миг безкраен.
На помощ дойде ми твоят лик.
И като вълшебник, с фокус таен,
донесе мир в дневния час пик.
Сърцето ми тупти в странен ритъм.
Като мелодия името ти се прелива в мен.
И макар насред улицата... искам да опитам
да изтанцувам повтарящия се рефрен.
© Нели All rights reserved.
