23 ene 2009, 17:12

Час по Висоцки

  Poesía » Civil
1.2K 0 20

ЧАС  ПО  ВИСОЦКИ

                                         На 25 януари

                                         Владимир Висоцки

                                         става на 71 година

 

Ще се събудя от пореден сън

с любов на кредит, с дългове синовни.

Ще ме погали онзи нежен звън

на парещия пясъчен часовник...

 

И радости на пясъчна основа

към Седмото небе ще ме издигат.

Ще разтревожа ранобудна сова

или поредна плаха чучулига...

 

Една китара със студени струни

от ъгъла на стаята ме гледа

и си припомня серенади лунни,

и съживява спомените бледи...

 

Днес, тялото ми докато си скита,

моят дух ще бъде в звезден полет

далеч от звездопада на елита,

при вечно живата висоцка воля.

 

В час по Висоцки пак е с мен Володя.

А в строя на проверката вечерна

отново по присъствие ми води

и по приятели, до сетен полет ВЕРНИ!

 

И пак се будя от пореден сън

с любов на кредит, с дългове синовни...

И пак ме гали онзи вечен звън

на парещия пясъчен часовник.

 

                                 25 януари 2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно от най - истинските и най - съпреживените неща, написани за явлението Владимир Висоцки!
  • Без думи.
  • Така ли - събудих се
    и днеска съм различен,
    китарата сама се разлудува,
    на влюбено момиче ми прилича.
    В очите на ловеца няма спомен-
    единствено валят пера.
    Китарата самичка му говори-
    дали разбира що е свобода?
    Без него тя във ъгъла ще прашясва,
    без него ще тъжи до края на всемира.
    А Музата все по-рядко ще се вясва
    и неговия дом все по-рядко ще намира...
    А е Висоцки там отвъд -
    без присъда и без съд!
    За теб-от мен!
    За поздравче!
  • Благодаря на всички за хубавите думи и много специално на Вальо!
  • 71 години от рождението на Висоцки

    Аз днеска твоят ден ще почета.
    Настройвам си китарата и нека
    сама запее. Аз ще помълча,
    да те усетя и да ми посветиш.

    Хрипти гласът от звездното небе.
    Бичува всички земни, мазни твари.
    От водката наливам за мезе,
    а болката дими като цигара...

    Запей поете. Нека твоят глас
    смрази ония, дето ни използват.
    Мълчание - присъщо е за нас,
    а безизходицата ни е коловоза.

    Една звезда наречена на теб
    крещи със дрезгав глас от необята,
    но кой се вслушва в мъдрият куплет?
    Слепци не разпознават светлината.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...