23.01.2009 г., 17:12

Час по Висоцки

1.2K 0 20

ЧАС  ПО  ВИСОЦКИ

                                         На 25 януари

                                         Владимир Висоцки

                                         става на 71 година

 

Ще се събудя от пореден сън

с любов на кредит, с дългове синовни.

Ще ме погали онзи нежен звън

на парещия пясъчен часовник...

 

И радости на пясъчна основа

към Седмото небе ще ме издигат.

Ще разтревожа ранобудна сова

или поредна плаха чучулига...

 

Една китара със студени струни

от ъгъла на стаята ме гледа

и си припомня серенади лунни,

и съживява спомените бледи...

 

Днес, тялото ми докато си скита,

моят дух ще бъде в звезден полет

далеч от звездопада на елита,

при вечно живата висоцка воля.

 

В час по Висоцки пак е с мен Володя.

А в строя на проверката вечерна

отново по присъствие ми води

и по приятели, до сетен полет ВЕРНИ!

 

И пак се будя от пореден сън

с любов на кредит, с дългове синовни...

И пак ме гали онзи вечен звън

на парещия пясъчен часовник.

 

                                 25 януари 2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно от най - истинските и най - съпреживените неща, написани за явлението Владимир Висоцки!
  • Без думи.
  • Така ли - събудих се
    и днеска съм различен,
    китарата сама се разлудува,
    на влюбено момиче ми прилича.
    В очите на ловеца няма спомен-
    единствено валят пера.
    Китарата самичка му говори-
    дали разбира що е свобода?
    Без него тя във ъгъла ще прашясва,
    без него ще тъжи до края на всемира.
    А Музата все по-рядко ще се вясва
    и неговия дом все по-рядко ще намира...
    А е Висоцки там отвъд -
    без присъда и без съд!
    За теб-от мен!
    За поздравче!
  • Благодаря на всички за хубавите думи и много специално на Вальо!
  • 71 години от рождението на Висоцки

    Аз днеска твоят ден ще почета.
    Настройвам си китарата и нека
    сама запее. Аз ще помълча,
    да те усетя и да ми посветиш.

    Хрипти гласът от звездното небе.
    Бичува всички земни, мазни твари.
    От водката наливам за мезе,
    а болката дими като цигара...

    Запей поете. Нека твоят глас
    смрази ония, дето ни използват.
    Мълчание - присъщо е за нас,
    а безизходицата ни е коловоза.

    Една звезда наречена на теб
    крещи със дрезгав глас от необята,
    но кой се вслушва в мъдрият куплет?
    Слепци не разпознават светлината.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...