Час след мене

7 abr 2009, 21:23

Poesía » Versos blancos

1109 1 9

Избеляха виолетовите ти очи, нефритена.
Остаряха.
Помътняха ти люспите - друга си,
докато се увиваш по ръцете ми
и влизаш отляво,
за да премериш колко
е широко сърцето ми.
Не си вече въглен от лед,
не ми носиш обеца за ухото,
ни двойния ти език чувам -
остави само легионите мравки
да пъплят в близкото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Час след мене

Искате да прочетете повече?

Propuestas