Час след мене
Избеляха виолетовите ти очи, нефритена.
Остаряха.
Помътняха ти люспите - друга си,
докато се увиваш по ръцете ми
и влизаш отляво,
за да премериш колко
е широко сърцето ми.
Не си вече въглен от лед,
не ми носиш обеца за ухото,
ни двойния ти език чувам -
остави само легионите мравки
да пъплят в близкото
по бедрата ми.
А сладка си още, отровна.
Захапката си -
на четвърт оборот зад зъбките криеш.
Остаря,
а още ги забиваш в челото ми,
докато се навиваш зад него,
за да провериш колко
е голямо третото ми око.
Горчива си ми още, медена -
облак в кафето ми, с дъх на бадеми,
чаша бучиниш преди сън,
и пак ме удряш чак в петите,
като за последно,
преди да си идеш завинаги,
или поне...
около час след мене.
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нямам думи... вземи ми ги!
-
Този цвят наистина е на мода, но стиховете няма да станат демоде!!!
-
Този цвят е на мода
Шегувка някаква... но наистина не знам какво да ти кажа. -
Много е хубаво! -
Прекрасно стихотворение, Рег...Отново!
-
Благодаря ви!
-
Невероятно удоволствие е този стих!!!
-
вярваш ли, че се изгубих всред виолетовите ти думи, Рег?
и всред разните вкусове, които лъхат от всяка една?
вярваш ли, че ми е чудесно така - оплетена в лабиринта ти?
така е! и ти благодаря! най!*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и пак ми е чудесно
липсваааааш! ужасно много!