Час след мене

Apr 7, 2009, 9:23 PM

Poetry » White poetry

1101 1 9

Избеляха виолетовите ти очи, нефритена.
Остаряха.
Помътняха ти люспите - друга си,
докато се увиваш по ръцете ми
и влизаш отляво,
за да премериш колко
е широко сърцето ми.
Не си вече въглен от лед,
не ми носиш обеца за ухото,
ни двойния ти език чувам -
остави само легионите мравки
да пъплят в близкото ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Час след мене

Want to read more?

Random works